Индийското орехче не е ядка, а семе с овална форма, заобиколено от мрежеста черупка – боздуган. Най-често се продава като смляна подправка, отнема пет години, за да цъфти стъблото, а едно дърво дава около 2000 индийски орехчета годишно.
И докато на Запад индийското орехче се използва най-вече за сос бешамел, както и за различни месни и зеленчукови ястия. В Азия то се използва предимно заради лечебните си свойства.
Супер здравословната ароматна ядка има и своята тъмна страна.
В прекомерни количества може да причини гадене, конвулсии и халюцинации, както и неправилен сърдечен ритъм, дерматит, алергии…
Максималното количество, което може да се консумира на ден е 3-5 грама, което наистина не е лесно за хапване предвид ароматността му. Обичайните количества, необходими за подправяне на ястия, са доста под опасните граници.
Когато се използва умерено, индийското орехче стимулира храносмилането, успокоява болката, детоксикира; Запазва здравето на костите и може да облекчи безсъние, тревожност и депресия. Веднъж смляна, подправката доста бързо губи аромата и вкуса си, затова е добре да я купувате на парчета и да я настъргвате директно в ястието.
Индийското орехче е родом от островите Банда (често наричани островите на подправките) в Индонезия, но може да се намери и в Карибите, по-специално Гренада, чийто флаг е със своя символ.
Независимо, че родното място на ароматната ядка е малко, борбата за територията, където расте скъпата подправка, беше ожесточена. До шести век търсената подправка вече е попаднала във Византия, а през 14 век вече се продава на висока цена. Тогава половин килограм индийско орехче струваше колкото три овце или крави.
В търсене на скъпа подправка холандската източноиндийска компания идва в Банда в началото на 17 век.
Холандците поеха контрола над повечето от островите, поробили местното население и поеха отглеждането и търговията с индийско орехче.
Холандците предприеха крайни и често жестоки мерки, за да запазят своя монопол върху търговията с индийско орехче. Местоположението на острова беше строго пазена тайна и преди износ всяко индийско орехче беше потопено във вар, за да се предотврати покълването. Местните жители са били убивани за отглеждане или продажба на индийско орехче; и се казва, че през петнадесетте години, през които холандците са окупирали островите, населението е намаляло от 15 000 на 600.
Техните методи доведоха до рязък скок на цената на индийското орехче, което донесе голямо богатство на компанията и нейните акционери.
По това време индийското орехче струваше повече от златото по тегло, така че бурканът с подправка, който много хора имат в кухнята си днес. Той би струвал малко повече от два милиона и половина евро на днешните цени. Някога това ароматно семе е било смятано за една от най-ценните подправки в света.
