Всичко, което те са правили погрешно, те следва и ето как да се отървеш от това бреме…
Френската психоаналитик Франсоаз Долто веднъж отбеляза, че това, за което първото поколение мълчи, второто поколение го носи в тялото си.
Свикнали сме да мислим, че сами създаваме съдбата си, винаги избирайки своя собствен път. Но реалността е, че не наследяваме само формата на носа си или склонността да помирисваме рано. С фамилното сребро получаваме неизживяна болка, стратегии за оцеляване, срам от други хора и тайни, за които дори ни е било забранено да мислим у дома.
Психолозите го наричат трансгенерационно предаване. Езотериците го наричат родова карма. Биологът Рупърт Шелдрейк би могъл да говори безкрайно за полета, които записват всичко – от информация до чувства. Но нека оставим това на академиците. Въпросът е много по-прост и много по-неприятен.
Берт Хелингер, автор на „Методът за семейно подравняване“, веднъж е направил много неприятен списък с тези, които са част от нашата „семейна система“. И това не са само симпатичните баби и дядовци от семейните снимки. Това са незаконни деца, изтрити от паметта. Бивши партньори, чието място е набързо заето от нов. Това са онези, чиято смърт или имущество са облагодетелствали семейството. А това, което е най-трудно за разбиране, са палачите и техните жертви.
Какви дългове са ви предали вашите предци?
Стана популярно да се съставят родословни дървета и да се проследят корените. Някои се надяват да намерят там благородни предци, други – удобно извинение за собствените си житейски неуспехи. Но въпросът не е да се намери някой, когото да обвините за проблемите си. Скелетите падат от гардероба не защото се страхуваме от тях.
Мъртвите, забравените и несправедливо заличените нямат нужда от нашето самомъчение. Те не очакват някой да положи собственото си здраве или психика на олтара на тяхното нещастие.
Използвайте всичко от миналото за растеж
Понякога е достатъчно просто да спреш да се преструваш, че някой не съществува. А понякога, вместо несъзнателно да разиграваш нечий друг сценарий за отмъщение, е достатъчно да направиш нещо добро тук и сега, например да помогнеш на някого, който се нуждае от нея.
С такива добри дела и собствена воля за ново начало, ние оставяме зад гърба си черните сенки и дългове на нашите предци. Оставяйки ни пространство да растем и да преживяваме собствените си грешки, без да повтаряме и страдаме заради стари и чужди грешки. Когато има работа върху себе си, настоящето остава, а миналото е далеч зад гърба ни.
Автор:Теодора Андрич
Sensa
