„Целият свят е луд. Закоравели лунатици! Единствената причина да не сме затворени в институция е, че сме твърде много. Живеем с луди идеи за любовта, за връзките, за щастието, за радостта, за всичко. Мисля, че сме толкова луди, че сме стигнали до точката, в която, когато всички са съгласни с нещо, и можете да сте сигурни, че то е грешно!“
Следва статия, базирана на една от лекциите, изнесени от Антъни де Мело, индийски йезуитски свещеник, психотерапевт и плодовит автор на духовна литература с универсално послание за пробуждане.
Първото нещо, което бих искал да разберете, ако наистина искате да се събудите, е – че не искате да се събуждате.
Първата стъпка към пробуждането е да бъдете достатъчно честни, за да си признаете, че не ви харесва.
Не искаш да бъдеш щастлив/а.
Искаш ли малък тест? Да видим. Ще ти отнеме точно една минута. Можеш да си затвориш очите, но не е нужно, няма значение.
Помислете за някого, когото много обичате, за някой, който ви е близо, за някой, който означава много за вас, и кажете на този човек наум: „Предпочитам да съм щастлив, отколкото да те имам. Ако можех да избирам, без съмнение бих избрал щастието.“
Колко от вас си помислиха, че са егоистични, когато казаха това?
Вероятно много.
Виждате ли как са ни промили мозъците? Виждате ли как са ни промили мозъците, за да си мислим: „Как мога да бъда толкова егоистичен?“
Но вижте кой е егоист.
Представете си, че някой ви казва: „Как можа да бъдеш толкова егоистичен, че да избереш щастието пред мен?“ Не бихте ли отговорили тогава: „Извинете, но как можа да бъдеш толкова егоистичен, че да изискваш да избера теб пред собственото си щастие?!“
Веднъж една жена ми разказа как, когато била дете, неин братовчед, йезуит, водил църковно уединение. Всяка беседа започвала с думите: „Изпитанието за любовта е жертвоготовността, а мярката за любовта е безкористността.“
Попитах я: „Би ли искала любовта ми с цената на щастието ми?“
Тя отговори: „Да.“
Не е ли странно?
Тя щеше да ме обича с цената на своето щастие, а аз щях да я обичам с цената на моето щастие и така щяхме да имаме двама нещастни хора, но – да живее любовта!
Говорех за това, че не искам да бъда щастлив, или по-точно: не искам да бъда безусловно щастлив.
Готов съм да бъда щастлив, ако имам това и онова, и онова трето.
Но това е все едно да кажем на приятеля си, на Бог или на когото и да е друг: „Ти си моето щастие. Ако те нямам , отказвам да бъда щастлив.“
Колко е важно да разберем това. Че не можем да си представим щастие без тези условия.
Точно така. Не можем да си представим щастието без тях. Те ни научиха да разчитаме на щастието си.
Така че това е първото нещо, което трябва да направим, ако искаме да се събудим, което е същото като да кажем, че искаме любов, искаме свобода, искаме радост, мир и духовност.
Вижте колко нещастни са хората навсякъде, самотни, уплашени, объркани, страдащи в сърцата си от вътрешни и външни конфликти.
Представете си, че някой ви показва начин да се отървете от всичко това.
Представете си, че някой ви е показал начин да спрете ужасното разхищение на енергия, здраве и емоции, което произтича от този конфликт и объркване. Бихте ли искали това?
Представете си, че някой ни е показал начин истински да се обичаме, да бъдем в мир, да живеем в любов. Можете ли да се сетите за нещо по-важно?
Но вместо това хората мислят, че големият бизнес е по-важен, че политиката е по-целенасочена, че науката е по-смислена.
Какъв е смисълът да изпращаме човек на Марс, ако не можем да живеем на Земята?
Психологията по-важна ли е от духовността?
Нищо не е по-важно от духовността.
Какво може да направи един психолог? Той може само да облекчи напрежението. Аз също съм психолог, практикувам психотерапия и изпитвам голям конфликт в себе си, когато понякога трябва да избирам между психология и духовност.
Дълго време не го разбирах, докато изведнъж не открих, че хората трябва да страдат достатъчно в една връзка, докато не се отърват от илюзиите за всички връзки. Те трябва да страдат в една връзка, преди да се събудят и да кажат: „Писна ми от това! Трябва да има по-добър начин на живот от тази зависимост от други хора.“
И какво направих аз като психотерапевт? Хората идваха при мен с проблеми, които имаха във взаимоотношенията си, в общуването и т.н., и понякога им помагах. Но понякога, за съжаление, това не беше помощ, защото ги приспивах. Може би е трябвало да страдат още малко . Може би са имали нужда от почивка, за да могат да кажат: „ Писна ми от това .“
Ще решите проблема си само когато ви писне от болестта. Повечето хора отиват при психиатър или психолог за облекчение.
Повтарям: облекчение, не лечение.
Горките психолози, те вършат добро дело. Наистина. Понякога психотерапията е много полезна, защото когато си на ръба на лудостта, когато си близо до това да полудееш, си в състояние, което може да доведе или до лудост, или до мистицизъм.
А мистикът е противоположността на лудия.
Знаете ли знак, който ви казва дали сте се събудили?
Това е въпросът, който си задаваш тогава:
„Аз ли съм луд или те са луди?“
Така е, защото сме луди. Целият свят е луд. Потвърдени лунатици!
Единствената причина да не сме затворени в институция е, че сме твърде много. Наистина сме луди. Живеем с луди идеи за любовта, за връзките, за щастието, за радостта, за всичко.
Мисля, че сме толкова луди, че сме стигнали до точката, в която, когато всички са съгласни с нещо, можете да сте сигурни, че е грешно!
Всяка нова идея, всяка велика идея, в началото си е била идея на малцинство.
Исус Христос беше в малцинство. Всички говореха различно от него. Буда беше в малцинство. Всички говореха различно от него. Мисля, че философът Бертран Ръсел е казал: „Всяка велика идея започва като богохулство.“
Това е добре и правилно казано.
Хората са луди, безумни и колкото по-скоро осъзнаеш това, толкова по-добро ще бъде психическото и духовното ти здраве. Не им се доверявай. Не се доверявай и на най-добрия си приятел. Отхвърли илюзиите за най-добрите си приятели. Те са много мъдри, точно както ти си мъдър в отношенията си с другите, въпреки че вероятно не го осъзнаваш. О, да, ти си толкова хитър, хитър и мъдър. Държиш се страхотно.
Не те обсипвам с похвали, нали?
Но повтарям: не искаш да се събудиш, държиш се страхотно и дори не го осъзнаваш. Мислел си, че си пълен с любов. Ха! Кого обичаш? Дори когато се жертваш, се чувстваш добре, нали? „Аз се жертвам! Живея според идеалите си.“ Но получаваш нещо, нали? Винаги получаваш нещо от това, което правиш, докато не се събудиш.
И така, ето първата стъпка: осъзнайте, че не искате да се събуждате.
Доста е трудно да се събудиш, ако си бил хипнотизиран дълго време.
Духовността е най-важното нещо в целия свят.
Предизвиквам ви, ако можете, да си спомните кое е по-важно от духовността – не смирението, не благочестието, не вярата, не ритуалите, а духовността – пробуждането, пробуждането!
Автор: Антъни де Мело
