Продължителната и силна скръб прониква в подсъзнанието и се превръща в мощна програма за самоунищожение. Недоволството от себе си и съдбата си често води до онкологични заболявания. Духовните хора са преди всичко склонни към това – защото прекомерната самокритика, съжалението за миналото, постоянната критика на чуждите недостатъци, неприемането на света са много по-изразени при тях, отколкото при другите.
Депресия, тъга, меланхолия – дълбоко недоволство от себе си, от съдбата си, от света около нас
Депресия , мрънкане, тъга, меланхолия – това е дълбоко недоволство от себе си, от съдбата, от света около нас. Това е липса на вяра в бъдещето, липса на вяра в себе си, постоянна агресивност, насочена към любовта.
Ако човек на вътрешен план се стреми към Бога като най-голямо щастие, тогава той не е зависим и привързан към света, който го заобикаля. Когато човек загуби вяра в Бога и стремеж към Него, а се стреми към този свят и расте с него, се задейства механизмът на спасение: средата започва да се разпада. Ако човек не вижда Божествената воля в случващото се, ако е привързан към света – той не приема разрушението, чувства болка и се отдава на скръбта.
Ако човек не може да приеме подобно спасение и изпада още повече в тъга и депресия, той се отдалечава все повече от Бога и губи целта си. Съществуването на цел дава сила, а разрушавайки фалшиви цели, човек губи енергия и на подсъзнателно ниво губи волята за живот. Енергийните очертания на човек започват да избледняват.
Човек няма да се поддаде на скръбта само в един случай: ако целта му е единение с Бога. Бог е вечен, тази цел не може да бъде загубена – и затова човек ще оцелее при всички обстоятелства.
По дефиниция истинският вярващ не може да изпадне в състояние на депресия. Ако човек чувства божественото присъствие в себе си, тогава Божията воля е, освен всичко друго, и негова воля. Ако обаче разбирането се загуби, тогава човешката воля започва да се конкурира с божествената и колкото по-голямо е несъгласието, толкова по-дълбока е депресията.
Тъга, скръб, депресия – това е липсата на желание за жертва на Бога, загубата на настоящето в името на вечността. Това е неприемането на загубата, която се е случила в миналото, съществува в настоящето и ще се случи в бъдещето.
Тъгата, унинието и егоизмът имат един и същ корен: човек иска да получи нещо от съдбата и бъдещето, но мечтите и надеждите му са разбити. Той не обича нито бъдещето си, нито съдбата си. И колкото повече човек зависи от съдбата и бъдещето, колкото повече мечтае да ги осъществи, толкова по-силна е зависимостта и тъгата.
Самоубийство на фино ниво
Скръб, тъга, меланхолия – това са най-опасните емоции за човек, при положение, че сме отворени към себе си. Ако някой друг ни е обидил, ние виждаме този, който ни е обидил, така че е много по-лесно да премахнем гнева към друг – отколкото да преминем през бавния процес на натрупване на агресия към себе си. Недоволството от себе си и от живота си представлява разрушение на собствената ни съдба. Нашето тяло и нашето съзнание са неразделна част от нашата съдба.
Продължителната и силна скръб прониква в подсъзнанието и се превръща в мощна програма за самоунищожение. Недоволството от себе си и съдбата си често води до онкологични заболявания. Духовните хора са преди всичко склонни към това – защото прекомерната самокритика, съжалението за миналото, постоянната критика на чуждите недостатъци, неприемането на света – са много по-изразени при тях, отколкото при другите.
Скръбта е едно от най-опасните състояния, защото на финия план води до отказ от бъдещето. Ако човек е недоволен от бъдещето още преди да е настъпило, то ще му бъде отнето. Ако не вярваме в себе си от гледна точка на бъдещето, тогава разрушаваме структурата на нашето „аз“, нашето временно, бъдещо тяло. Ето защо депресията и мърморенето представляват самоубийство на финия план. По този начин човек унищожава не само себе си, но и своите потомци.
Подобни чувства са особено опасни за жените – програмата засяга предимно деца и внуци.
Когато детето се формира (преди зачеването и по време на бременността), емоциите на майката оформят бъдещия му мироглед и характер. Ако майката е склонна към тъга, заядливост, липсва ѝ любов към себе си и живота, подобна програма ще се затвърди у детето.
Колкото повече една жена се опитва да разруши любовта си, толкова по-малка е вероятността детето ѝ да оцелее в каквато и да е болезнена ситуация. А когато порасне, за да оцелее в настоящето, то разрушава бъдещето си и може да стане престъпник.
Или пример: в младостта си една майка загубила волята си за живот поради житейските трудности. В настоящето синът ѝ е в затвора: съдбата му не би трябвало да е щастлива и затворът му спасява живота.
Християнството строго забранява подобни чувства: „Чукай и ще ти се отвори“, „Вярвай и планината ще се премести“.
Би се казало, че скръбта често се появява без видима причина. Причината обикновено е само една: тя е реакция на „пречистване“. Душата трябва да се пречиства от време на време: когато наближава раждането на деца или внуци, когато се подготвяме за следващия живот, когато пристигне божествена енергия.
В днешно време е започнал процес на пречистване на душите, който е от планетарен мащаб. Пречистването се случва чрез дестабилизация или временна загуба на основни човешки ценности. Човек реагира на подсъзнателното отричане на най-висшите чувства по същия начин, както е реагирал и по-рано, когато е бил отричан на външно ниво.
Активират се омраза, ревност, гняв и скръб. Оказва се, че у повечето хора, вместо импулс към любов и Бог, пречистването на душата ще предизвика подсъзнателен протест, омраза и програма за самоунищожение. Така спасението на душата ще се превърне в нещастие , болест и физическа смърт за мнозина.
Човек, свикнал да вижда Божието присъствие във всичко, приема всяка ситуация, запазвайки любовта и не търсейки виновните. Такъв човек може спонтанно да претърпи пречистване на душата си и да не подозира, че това се случва. Ако човек осъзнае, че основните му врагове са несъвършенството и неспособността да обича, тогава всяка ситуация, вместо да провокира гняв, омраза и тъга у него, ще го подтиква към Бога.
Как да се справим с мъката? Ако са възникнали подобни чувства, е необходимо да приемем всичко, което се е случило и което може да се случи. Трябва да сме благодарни на Бог, защото Той помага на душата ни, съхранява любовта. Трябва да се радваме на всяка секунда от живота, да дава енергия. Всяка ситуация е дадена свише. И точно затова – тя е за наша полза, а не против нас. Ще оцелеем, ако имаме любов . Трябва да си кажем: всичко вече е решено на по-висш план, не бива да поемаме твърде много.
Един от механизмите за справяне с мъката е да мислим възможно най-малко. Най-примитивните ни чувства са по-мъдри от най-интелигентните ни мисли. Нашите чувства съдържат милиарди години опит – както в миналото, така и в бъдещето.
Необходимо е съзнателно да включваме оптимизма. Ако искаме нещо, това означава, че то вече се е случило на финия план. Най-дълбоките ни желания идват при нас от бъдещето, което означава, че те могат реално да се сбъднат. Ето защо, ако искаме нещо и вярваме в него, то може да се сбъдне, може да бъде постигнато.
Често се случва човек да преживее апатията, загубата на воля и желание за живот като нещо катастрофално. Изпада в депресия или дори може да посегне към самоубийство и – тогава прави грешка. Това, което е преживял като нещастие, всъщност е било просто отдалечаване от живота. Именно в такова състояние човек се лишава от възможността да натрупа нова енергия. В такова състояние човек трябва да се радва и да се моли. Когато разгорещените чувства и волята за живот са в своя максимум, е много по-лесно да забрави за Бога.
За човек на Изток загубата на воля за живот представлява щастие и нови възможности за опознаване на света. За човек на Запад това представлява трагедия и загуба на смисъла на живота.
Има и друга закономерност. Да кажем, в минал живот на човек и на определена възраст са започнали проблеми и инциденти. Те са продължили две или три години и през цялото това време той постоянно е изострял негативните емоции, отдавал се е на депресия. След пет години се е разболял тежко и след това е починал.
И изведнъж, в този живот, на същата възраст, въпреки липсата на проблеми, вътрешното му състояние се влошава и се появява депресия, без видима причина. Въпреки факта, че вече има правилния поглед върху света и е започнал да работи върху себе си, той не е в състояние да се справи напълно със ситуацията.
Това може да отнеме две или три години. Ако човек просто се отърси от това и спре да полага каквито и да било усилия, ще повтори съдбата си от миналия си живот. Ако пък не се откаже, ще му е трудно няколко години, но след пет години вече няма да има опасност от болест и смърт.
Често се случва човек да не може енергично да издържи определена задача, което също причинява тъга и депресия. Всяка задача трябва да бъде разделена, за да може да се реши по-лесно. Човек трябва да работи за Бога – тоест, докато в душата има чувства на лекота и ентусиазъм. Ние сме управлявани отгоре чрез енергия и ако нямаме енергията да извършваме определени дейности, може би не бива да ги вършим.
За известно време чувства като презрение, арогантност, отчуждение и депресия ще причиняват физическа болка. Само ако мислим лошо за друг човек или за околната среда, ще умрем. Това ще бъде ключът към нашата трансформация . Всички ще се променим и трябва да се подготвим за това.
