Кармата не е принцип на наказание за престъпление. Кармата е принципът на реализиране на заряда на енергията – заряда на жизнената сила.
Когато обичаме себе си, в нас се създава заряд от енергия, който насочваме в жизненото си пространство. Насочената жизнена сила създава за нас ситуации, в които се реализира нашият вътрешен заряд от любов към себе си – чрез хора и събития, реализирани както в наша полза, така и в полза на другите.
Когато не обичаме себе си, в нас също се създава заряд от енергия, който също насочваме към нашето жизнено пространство. Но този заряд реализира противоположни цели – създава ни ситуации, в които се реализира нашата самоомраза – а също и чрез хора и събития. И тук вече не може да се говори за някаква полза за когото и да било.
Всеки от нас иска да коригира нещо в живота си, да подобри нещо, да оформи нещо. Това „нещо“ може да бъде от всяка област на нашия живот: любов, взаимоотношения, семейство, работа, финансово благополучие… И нашите желания са доста достойни, напълно осъществими.
Единственият проблем е, че желанието е добро, но зарядът от енергия, който насочваме към реализацията на желаното, преследва напълно противоположни цели. И кармата следва не нашите фантазии, а нашата енергия. И това води до факта, че отиваме при човек с най-добри намерения и в отговор получаваме „лице на масата“ от него; искахме най-доброто, но се получи както винаги…
И тогава се прибираме вкъщи и се питаме: какво направих погрешно?, защо най-добрите ми намерения се превърнаха в проблеми?, каква карма имам?
А отговорът е прост: какъв заряд означава и такава карма.
Например искаме любов и щастие в личния си живот. Желанието ни е много добро и напълно неосъществимо. Но ако се заровим по-дълбоко в желанието си, се оказва, че не обичаме себе си. И имаме нужда от партньор, за да може той да компенсира липсата на любов към себе си с любовта си към нас.
На енергоинформационно ниво се оказва, че зареждаме мечтата за любов и щастие в личния си живот с неприязън към себе си. И какво получаваме в резултат? Осъзнаването на обвинението – осъзнаването на неприязънта към себе си, която идва при нас в нова форма – идва чрез неприязънта на човека към нас. Кармата си свърши работата – доведе до причина.
Или, например, искаме добра работа с достойно заплащане. Какво е „добра работа“? – това е работа, която ни прави щастливи и в която сме оценени. Какво е „достойна заплата“? – това са пари, които ни стигат, за да се зарадваме с полезни и приятни покупки, чрез които проявяваме любов и грижа към себе си.
Тоест: добрата работа е когато чувстваме своята стойност, а добрата заплата ни дава възможност да проявим любов и грижа към себе си.
