Ако можехме да предадем мислите си на някой друг или ако можехме да четем мислите на другите и да знаем какво мислят – това би било телепатия. Науката има още много да обяснява, но факт е, че няма надеждни доказателства за съществуването на телепатията. И ако съществуваше, със сигурност щеше да преобърне много природни закони, които познаваме.
Скептиците казват че не съществува, но тези които имат котки, твърдят че я имат.
И доказателствата съществуват. Противоречието е в качеството на тези доказателства. Историята на парапсихологията е история на несбъднатите желания. Сякаш са на една ръка разстояние, но винаги се изплъзват.
Това не попречи на подкаст, наречен „The Telepathy Tapes“, да достигне върха на списъка с най-слушани в началото на месеца. Той изследва този феномен и представя доказателства, че неговорещите деца с аутизъм могат да четат мисли.
Крис Френч, почетен професор по психология в Лондонския университет, автор на „The Science of Weird Shit: Why Our Minds Conjure the Paranormal“, е прекарал кариерата си в разследване и развенчаване на паранормални явления. Професорът обяснява, че телепатията е една от трите разновидности на екстрасензорното възприятие или ESP.
Едно от тях е ясновидството , идеята, че някои хора имат способността да знаят за бъдещи събития, преди те да се случат. Друг вид екстрасензорно възприятие са така наречените детективи-медиуми, които казват, че знаят къде ще бъде намерено тяло или знаят кой е извършил убийството, въпреки че очевидно нямат начин да разберат чрез нормалните си сетива.
А самата телепатия е предполагаемата способност за директен контакт между ума .
Известно е, че много хора са преживели или са били свидетели на телепатия, но това е вид магическо умение, така нареченият ментализъм – което в основата си е измама и измама. Това е умение, което е от полза за измамниците, а също така е добро за забавление.
Въпреки това, когато става въпрос за това, което може да се тълкува като истинска телепатия, често се цитират доказателства от реалния живот. Например много хора говорят за телепатията на близнаците, особено на еднояйчните близнаци. Смята се, че те имат някаква специална психическа връзка, така че, например, въпреки че са географски отдалечени и не знаят какво прави другият, но изведнъж човек изпитва някаква болка, само за да разбере че в този момент другият е преживял инцидент .
Професор Френч отбелязва, че той прави силно впечатление на хората, които го изпитват, и има дълбок ефект върху тях, но всъщност не предлага никакви научни доказателства.
Това, което науката знае е, че мозъкът работи на базата на електрохимия. Знаем, че има електрически импулси в мозъка между невроните и знаем, че можем да записваме ЕЕГ от повърхността на скалпа. Но в описаните ситуации с близнаците това означава, че няма възможност да се съберат тези импулси от никакво разстояние.
Как телепатията е била тествана в миналото
През 30-те години на 20 век започват мащабни систематични изследвания. Пионер в тази област е проф. Джоузеф Банкс Райън от университета Дюк, основателят на парапсихологията, който вярваше, че всички имаме някаква екстрасензорна способност, но че е необходим някакъв вид голяма извадка, за да се докаже това.
Рейн е първият, който използва Zener карти, които са конструирани от психолога Karl Zener за изследователски цели. Това е тесте от 25 карти с пет различни символа върху тях – кръг, квадрат, три вълнообразни линии, плюс и звезда – и пет карти с всеки от символите в тестето.
Картите се разбъркват и обръщат с лицето надолу. Когато се тества телепатична способност, един изпитван взема една карта наведнъж и се опитва да предаде телепатично тази информация на друг изпитван, който трябва да запише коя карта вижда неговата двойка. Когато цялото тесте карти е изчерпано, се гледа колко удара има.
Вероятността да уцелите случайно е около пет карти и всичко над пет се смяташе за доказателство, че нещо може да се случи, а не просто за предположение.
Въпреки това, един от проблемите е, че с този вид експеримент е невъзможно да се разграничи дали това е телепатия, в смисъл на контакт между ума, или може би ясновидство, или предугаждане. Райън твърди, че е постигнал невероятно значими резултати, но други изследователи не са успели да ги повторят.
Как да прогоня смущаващи сигнали
Оттогава изследванията станаха по-сложни и едно от най-предизвикателните за скептиците бяха проучванията на Гансфелд. Започва от предположението, че ако има капацитет за екстрасензорно възприятие, това вероятно е много слаб сигнал в сравнение с много фонова информация, която е навсякъде около нас, през цялото време, и му пречи.
Така че, ако тези фонови сигнали трябва да бъдат отслабени, ESP сигналът може да премине. За да се постигне това, единият субект – приемникът – трябва да легне на удобно легло, което се намира в стая, където температурата е същата като тази на тялото, с покрити очи, а стаята е осветена само с червена светлина. електрическа крушка. Така че ако отвори очи, всичко, което ще види, е червен екран. Той има слушалки в ушите си, които излъчват бял шум. Субектът ще влезе в много отпуснато състояние и умът му ще бъде изпълнен с образи.
Лицето, което е подателят, е в отдалечена стая. В първоначалните проучвания той ще бъде избран на случаен принцип една от четири снимки. Подателят ще се опита да се концентрира върху него и телепатично ще изпрати информация до получателя, който ще опише какво се случва в изображенията, които вижда.
Оказа се обаче, че техниката на Гансфелд, въпреки някои подобрения, не успя да генерира достатъчно надеждни резултати, за да убеди по-широката научна общност, че нещо наистина се случва.
Феноменът на „студеното четене“
Ясно е, че можем съзнателно и несъзнателно да накараме хората, при определени условия, да четат мислите ни по различни начини. Феноменът, наречен „студено четене“, е набор от техники, които могат да бъдат използвани, за да убедят напълно непознати, че знаем всичко за тях . Тайната е в разчитането на фини невербални знаци, въпреки че принципно нищо конкретно не може да се каже на базата на тях и отново се свежда основно до вид манипулация.
Много хора знаят нещо, без да го осъзнават, защото подсъзнателно са приели информацията. Мнозина са преживели моменти, в които четат мислите на някой до себе си , но възниква въпросът дали това е просто съвпадение или доказателство, че прекарват твърде много време с този човек.
Факт е, че сме привлечени и прекарваме повече време със съмишленици.
Това се доказва от интересно изследване, проведено от Сюзън Блекмор преди много години, разглеждащо пример за византийска телепатия .
Тя проведе проучването по два начина. Отначало единият близнак щеше да бъде в едната стая, а другият в другата. Първият близнак може да избере целеви стимул и да се концентрира върху него, а другият близнак трябва да познае какво са избрали.
Но първият начин, по който тя го направи, за който знаеше, че е методологически погрешен, но искаше да види резултата, и той беше статистически значим. Това, което не беше методологически правилно, беше, че тя позволи на първия близнак да избере стимул от набор от възможности за избор.
Когато направи същия експеримент, така че стимулът да бъде избран на случаен принцип, резултатите не бяха статистически значими . Но това беше един вид демонстрация, че ние често с хора, които познаваме добре и с които се разбираме, мислим по подобен начин, което може да се тълкува като телепатия, обяснява проф. Френч.
Няма доказателства, че съществува, но и че не съществува
Най-голямото предизвикателство за скептиците е, че е невъзможно да се докаже, че телепатията не съществува . От дълго време има предложения от различни групи скептици, предлагащи големи суми пари на всеки, който може да докаже, при правилно контролирани условия, всякакъв вид психически способности.
Сегашната оферта например е половин милион долара, но все още никой не е поискал тези пари. Професор Френски смята, че това говори достатъчно, въпреки че мнозина, които твърдят, че телепатията съществува, се оправдават с това, че не се интересуват от пари.
„Прекарах много време директно в тестване на телепатията. И познайте какво се случи? Доказателствата никога не подкрепяха твърденията, поне при условията на нашите тестове. И се страхувам, че не съм готов да им повярвам, докато не вижте надеждна, повторяема демонстрация.“ , заключава професор Крис Френч в края на гостуването си в подкаста на Guardian.
