Връзките никога не са лесни; когато става дума за отношения между мъж и жена, понякога има повече въпроси, отколкото отговори.
Самата връзка в началния етап се харесва и на двамата. Влюбване, лекота, розови очила, химия, животът е прекрасен! Но след известно време някои решават да узаконят връзката си и двамата отиват в службата по вписванията и поставят печат в паспортите си. И от този момент животът започва да се променя бързо, особено за мъжете.
Това е първата криза за един мъж. Работата е там, че мъжете и жените са устроени много различно.
Ако говорим за селективност, тогава жените избират от общия брой само 20% от лицата от противоположния пол, с цел качествено създаване на семейството. За мъжете е по-трудно да изберат 80%, с други думи преобладава количеството, съответно целта е и размножаване. Освен това тези прояви са много слабо контролирани от съзнанието. Понякога затова жените казват: „Всички мъже са еднакви“. Той не е виновен, просто природата ги е създала такива. И когато един мъж се ожени, той доброволно се отказва от това, което 80% от жените може би, поне хипотетично, искат. Той заявява, че отсега нататък ще иска само едно, за други не може дори да мисли. Общественият морал винаги защитава семейството и брака.
Ако преди брака една жена искрено се радваше на подаръци и внимание от страна на мъж, тогава с появата на печата това обикновено се приема за даденост. Той се чувстваше като герой, даваше подаръци, виждаше и усещаше благодарността на жената, но след като отиде в службата по вписванията, той се сблъсква с факта, че предишните начини да угоди на жена вече не се възприемат от нея както преди, в с други думи, те са се обезценили.
Съответно той спира да прави това.
Тогава започва обидата на жената / мъжете и жените се обиждат по различен начин, но за това следващия път /. Има една поговорка, която описва много добре това явление: „Мъжете са виновни за всички проблеми на мъжете, а мъжете също са виновни за всички проблеми на жените“. За несбъднатите си очаквания, каквото е обидата, жената обвинява мъжа 99% и естествено смята, че той трябва да оправи всичко. И възниква ситуация, когато една жена казва: „Е, ти си съпруг, трябва!“ И ако смятате, че „трябва“ е проява на нечия друга воля и тялото не отделя енергия за това.
Един мъж най-често не може да направи това.
В същото време нейното възприятие вече е поразително различно от преди. Това, което мъжът преди е смятал за победа (подаване на цветя, окачване на рафт, поправяне на кран ), сега се счита за нормално от жената. Естествено, не е обичайно да хвалите някого за това, което трябва да направи, и затова жените в мнозинството предпочитат да не забелязват или да обръщат повърхностно внимание на това, което мъжът е направил. Това, за което човек е получавал одобрение, сега не се забелязва. Добавете към това доста силно чувство за вина за това, което трябва да направите, но не можете и картината не се оказва щастлива. Това, разбира се, не започва да се случва веднага, а постепенно.
Без значение че жените казват: мъжете не се притесняват; те грешат. Мъжете много се притесняват, особено чувството за вина, но техните чувства са вътрешни, защото мъжете не могат да бъдат слаби / възпитание, поздрави от детството /. Но за една жена всички нейни преживявания са на повърхността и са видими с невъоръжено око; Опасността именно от скритите преживявания е, че те са изключително негативни и разрушителни за тялото. Статистиката за мъжката смъртност след 40 не изглежда никак привлекателна.
Много е вредно човек да се чувства виновен, особено да вярва, че той наистина е виновен, като правило завършва много тъжно.
Важно е да запомните, че одобрението на жената е много важно за мъжа. Обърнете внимание как мъжете възприемат това и как ги мотивира. Когато мъж хвали мъж, реакцията е съвсем различна. Ако искате съпругът ви да върши повече домакинска работа, спрете да му се карате и заяждате, а започнете да го хвалите. И той се отнася към това, което прави, не като към нещо естествено, а като към действие, за което иска да бъде похвален, но това трябва да бъде направено искрено.
