Последните изследвания показват, че два от три брака завършват с развод. За тези, които встъпват в брак за втори път, прогнозата е още по-лоша.
При такава обезпокоителна статистика става много важно да се отговори на въпроса какво прави брака успешен и стабилен и какво причинява развода. Изследванията потвърждават, че е много трудно да се промени негативното възприятие на съпруга. Как науката и религията гледат на успешния и на по-малко успешния брак?
През годините много теории са се опитвали да обяснят причините за развода. Някои от тези теории станаха много популярни и все още влияят върху разбирането на хората за брака, както и върху брачното консултиране или терапия.
За съжаление понякога няма толкова голямо значение дали авторите на книги и теории за брака са прави или не, стига да са популярни и интересни. Християнските църкви, в опит да предложат принципи за успешен брак, се позовават на библейски текстове за брака. За авторите на Библията обаче бракът е имал различно значение от това, което имаме в 21 век.
Във времена, когато браковете са били сключвани и са представлявали съюз между семейства или държави, както и обмен на стоки, бракът има различно значение от това, което познаваме в култура, където е резултат от романтични чувства.
Опитът да се натрапят всички аспекти на брака в наше време в текста и културата на Библията може да доведе до сериозно изкривяване на значението на текстовете за брака. Освен това Библията не е написана като учебник по брачни и семейни отношения или клинично консултиране.
Въпреки че посланията и принципите на Библията надхвърлят времето и културата, от които произхождат, тези послания и принципи са представени във формата и контекста на времето и културата, в които са написани. Може би трудността при разбирането на библейските принципи относно брака е довела до приемането на идеи или 28 теории от популярната психология.
Така че, за съжаление, пастирското брачно консултиране често се основава на същите теории, които са станали популярни извън църквата с добавянето на библейски текстове. Нека да разгледаме някои от теориите за брачната терапия и причините за развода, които никога не са били потвърдени от сериозни изследвания:
Митове за брака „Моделът на активно слушане“ е една от най-влиятелните теории за брачната терапия. Този модел е предоставил основата за много подходи към брачната терапия.
Разликата между успешните и неуспешните бракове
Хипотезата е, че активното емпатично слушане по време на конфликт е характеристика на стабилните и щастливи бракове, докато тази характеристика липсва в неуспешните бракове.
От това следва, че за щастлив и дълготраен брак съпрузите трябва да бъдат добри и състрадателни слушатели и да не заемат отбранителна позиция, дори когато се чувстват нападнати от съпруга си. Това предположение беше основата за разработването на различни упражнения за слушане в повечето брачни терапии.
Например, единият съпруг започва да говори, използвайки „изявления аз“, изразяващи техните нужди и чувства, за разлика от „изявления ти“, които обикновено изразяват критика.
Другият съпруг слуша и перифразира съдържанието и чувствата на изявленията на другия съпруг, за да провери дали той или тя правилно е разбрал казаното от другия човек. След това човекът е помолен да приеме и уважава чувствата на съпруга, като избягва осъждането.
Къде е научното доказателство за тази теория? В допълнение към липсата на изследвания, които биха потвърдили този подход, на практика е доказано, че е много трудно да използваме „Аз изявления“, когато искаме отмъщение, изпитваме омраза към партньора си или се чувстваме наранени и искаме да нараним някого.
Трудно е да запомним „Аз изявленията“ и понякога просто не ни е грижа за „Аз изявленията“. Изследване, проведено от Gottman, установи, че активното слушане се случва рядко (4,4% от времето) и не предсказва никакви резултати.
Също така, подробното слушане на видеоклипове и изявления на семейни двойки показва, че хората рядко перифразират изявленията на партньорите си. Разбира се, това не означава, че активното емпатично слушане е погрешно.
Всъщност е много важно, но не дава директен отговор на въпроса коя е основната причина някои бракове да оцеляват или не. Вярно е, че краткотрайното активно слушане намалява негативните взаимодействия и че съпрузите трябва да се изслушват един друг и да слушат с емпатия. Проблемът е как да го осъществим.
Готман предполага, че слушането трябва да се основава на брачно приятелство и положителни взаимодействия между двойката, докато те не са в конфликт. Моделът на гнева като опасна емоция се основава на хипотезата, че гневът е разрушителен в брака. В бестселъра си за брака „Разрушителната сила на гнева“ Хендрикс казва, че гневът е разрушителен във всички връзки.
Parrot добавя, че няма друга емоция, която да е причинила толкова много щети на браковете, както гневът.
Негативният възглед за гнева преобладава в много теории за брачната терапия. Готман установи, че въпреки че гневът е свързан с намалено брачно удовлетворение, в дългосрочен план гневът е свързан със семейното щастие и успех. В две надлъжни проучвания Готман установи, че гневът в брачните взаимодействия не предсказва развод, но презрението и отбранителната позиция го правят.
Равният обмен (на латински Quid pro quo грешка) е идея, която идва от авторите Ледерер и Джаксън, които твърдят, че има реципрочен обмен на положително поведение в успешните бракове и че липсва в неуспешните.
Освен поведението трябва да се промени и възприятието
Оказа се обаче, че не само щастливите бракове нямат реципрочен обмен, но това е характеристика на нещастните бракове. Нещастните двойки водят отчет за това, което дават и получават, докато щастливите двойки го правят безусловно.
Това погрешно предположение продължи да се използва в брачната терапия дори след като се оказа, че е невярно. Като коментар на това Готман прави сравнение – все едно при лечението на опасно заболяване да продължим да използваме това, което доказано влошава състоянието на пациента. Тази теория доведе до безусловна позитивност като намеса в брачната терапия.
Терапевтите учат съпрузите да бъдат по-мили към партньорите си, независимо какво получават в замяна. След това терапевтът би помолил клиентите да обсъдят дали са забелязали или не това, което ги подканва. Робинсън и Прайс откриха, че нещастните двойки забелязват по-малко от това, което е положително, отколкото неутрален обективен наблюдател с цели 50%.
Така се установи, че освен поведението трябва да се промени и възприятието. Това обаче може да бъде много трудно, тъй като изследванията показват, че хората, които правят негативни коментари за съпруга си, са склонни да отхвърлят всичко, което е положително и противоречи на това, което са заявили.
Допълнителни изследвания потвърдиха, че е много трудно да се промени негативното възприятие на съпруга.
Моделът на хармонията е създаден под влиянието на Харолд Рауш, който публикува резултатите от изследване за промяната, която преживяват двойките, когато станат родители. Той вярваше, че има три вида семейни двойки.
Първият тип спори много, дори по незначителни въпроси, вторият тип избягва напълно конфликтите и има много малко психологическо прозрение и осъзнатост, а третият тип е това, което Харолд нарича „хармонична“ брачна двойка. Рауш смята първите два типа за нефункционални.
В своето дългосрочно изследване Готман намира и двете хипотези за неверни. И двойките, които често са в конфликт, и тези, които го избягват, могат да имат щастливи и стабилни бракове. Всъщност той установи, че страстните двойки, които често се карат, са единствените, които имат романтичен брак дори след 35 години брак.
Модели, които присъстват в поведението на партньора
Комбинация от противоречиви хипотези:
Пример 1: Хипотезата, че доминирането в брачната връзка е нефункционално срещу хипотезата, че липсата на доминиране е нефункционално.
Изследването на Готман показва, че споделянето на властта или равенството в брака по отношение на „приемането на влияние (особено приемането от страна на съпруга на влиянието на съпругата) е важно за брачната стабилност дори сред младоженените двойки, особено когато става дума за брачно насилие.
Пример 2: Женският модел тласкащ/оттеглящ се съпруг е нефункционален.
Беше открито, че този модел присъства във всички бракове. Въпреки това, този модел е много важен в браковете, които се провалят, така че има известна основа в изследванията.
Пример 3: промяната на поведението е необходима за щастлив брак/приемане един на друг, без да се опитвате да промените поведението.
Готман установи, че повечето конфликти в брака възникват в резултат на различия между съпрузите, които са постоянни и не могат да бъдат променени. В зависимост от способността на двойката да се приемат и да установят диалог относно тези различия и проблеми зависи дали ще останат заедно или ще се разделят.
Пример 4: Лошото решаване на проблеми е нефункционално.
Готман установи, че повечето брачни проблеми няма да бъдат решени и че е много по-важно какво отношение и чувства се изразяват по отношение на тези проблеми, отколкото дали са решени.
Пример 5: Четенето на мисли е нефункционално.
Изследванията показват, че хората могат да „четат мисли“, т.е. общуват по време на конфликт, като приемат чувствата на другите хора не защото предполагат твърде много или имат погрешна представа за партньора си, а защото познават съпруга си. Не е „четене на мисли“, а на чувства, т.е. отношението, с което се изразяват, какво прави такава комуникация нефункционална или не.
Пример 6: Големите очаквания за брака са причина за развод.
Доказано е, че хората, които имат по-високи стандарти и по-високи очаквания за брака, имат по-добър брак, а не по-лош.
Пример 7: приликите между съпрузите са в основата на семейното щастие и стабилност.
Тази хипотеза има известно потвърждение в изследванията.
Митове за развода
„Аферата е причината за повечето разводи“.
Около 25% процента от случаите на брачна терапия съобщават за афера като основен проблем. Около 80% от мъжете и жените обаче заявяват, че основната причина за развода е постепенното отдалечаване един от друг и загубата на чувство за общност, както и чувството, че вече не са обичани и ценени в брака си. Аферите са били причина за развод за 20 до 27% от всички двойки, а интензивните конфликти за 40% от двойките. Всъщност чувството за необичаност е най-честата причина за развод в резултатите от две проучвания. Моногамията е за жените. Това отношение е публикувано в книгата „Анатомия на любовта“, написана от Хелън Фишър.
Тя подчертава позицията, че мъжете трябва да имат сексуални връзки, а жените трябва да свикнат с този факт. Хелън твърди, че това поведение е биологично и е част от наследството на еволюцията. В книгата си Готман смята, че това отношение е причинило много щети.
Всъщност има много изследвания, които показват, че мъжете се възползват повече от брака, като моногамна връзка, отколкото жените. В надлъжно проучване на стареенето бракът предсказва по-възрастна възраст при мъжете. Браковете имат по-положителен ефект върху здравето на мъжете, отколкото на жените.
Това, разбира се, е спорно, тъй като здравият брак вероятно би трябвало да има еднакви ползи и за двата пола. Научните изследвания също така показват, че ранните данни за разликите между половете в броя на аферите са опровергани от изследване на възможностите за афери. Лоусън стигна до заключението, че броят на женските дела е надвишил този на мъжете, тъй като жените са били наети в големи количества.
„Разликите между половете са причина за развода.“
Този мит става особено популярен, след като Джон Грей публикува книгата си „Мъжете са от Марс, а жените са от Венера“.
В книгата си той посочва различните нужди, които мъжете и жените имат и които трябва да са наясно, за да спасят брака си. Подобно на мита за брака, споменат по-рано, жените и мъжете трябва да дават и получават реципрочно.
Според автора на книгата мъжете не са способни да слушат, а жените нямат нужда да им обясняват нещо повече от 2 минути или да очакват зрителен контакт. Джон Грей също посочва, че мъжете имат нужда от сексуална интимност, докато жените имат нужда от емоционална подкрепа и интимност .
В изследването си върху характеристиките на емоционалната интелигентност Големан установи, че мъжете и жените имат повече прилики, отколкото разлики. Други изследвания потвърждават, че има много малко психологически разлики между мъжете и жените, които са резултат от биологични различия и че повечето различия са научени и резултат от културни влияния.
Какво е любовна лаборатория
Готман открива някои разлики между половете, но доста различни от обсъжданите от Грей. Една от разликите е физиологичната реакция на мъжете по време на конфликт, която е по-силна от тази на жените.
Методите и методите на изследване, които Готман използва, могат да бъдат сравнени с тези, използвани в медицината и науката, което позволи да се получат обективни данни за това какво прави един брак успешен и какво го води до развод.
Готман използва апартамента, в който семейната двойка прекарва 24 часа, като така наречената „любовна лаборатория“. Семейните двойки бяха помолени да се държат така, сякаш са в собствен дом. Камерите бяха включени от 9 до 21 часа, като бяха измерени и техните физиологични промени, пулс, дишане и др. Взети са и проби от урина за анализ на хормоните на стреса и в сътрудничество с имунологията е взета кръв от участниците в изследването.
По-късно видео клиповете бяха показани на двойките и докато ги гледаха, те трябваше да оценят как се чувстват и какво мислят в ситуациите от видеото. Те също трябваше да опишат или познаят как се чувства партньорът им. Готман създаде интервюто, за да изследва и улови възгледите на двойката относно брачната история, брака на родителите, брачната философия и нивата на комфорт или дискомфорт с основните емоции.
Създадени са въпросници с цел откриване на ритуали, роли, мечти за живот, цели, символи и митове, които ръководят възгледите или разбиранията на човека. Тези двойки бяха проследени в продължение на дълъг период от време и включваха младоженци, които са били женени от 7 години, насилствени бракове и двойки на 40 и 60 години.
Двойките, които са имали деца и техните взаимодействия с техните бебета, деца в предучилищна възраст и тийнейджъри също са наблюдавани. Децата са проследени на възраст от 4 до 15 години и 677 двойки са проследени в различни надлъжни проучвания (някои двойки дори за период от 15 години).
Резултатите от изследването станаха основа за материала на книгите на Готман и развитието на неговата брачна терапия. Готман също така проведе проучване за ефекта върху семинарите за двойки, които той и съпругата му проведоха и двойките бяха проследени в продължение на 2 години.
В резултат на това Готман е в състояние да предвиди с голяма точност (над 90%) дали бракът ще завърши с развод само след няколко минути слушане на двойка в конфликт.
Взаимното уважение като ключ към добрия брак
След много години изследвания, Готман наблюдава две основни характеристики на успешните и щастливи бракове, които липсват в тези, завършили с развод:
- В общуването по време на конфликт преобладава положителният ефект
- Двойката е в състояние да намали негативния ефект по време на конфликта
Тези характеристики осигуряват основата за брачната терапия на Готман: за постигане на трайна промяна в проблемни бракове, интервенциите трябва да увеличат положителното въздействие в неконфликтни ситуации или по време на конфликт и също така да помогнат на двойките да се научат как да намалят отрицателното въздействие по време на конфликт, като приемат влиянието един на друг .
Дългосрочно проучване със 130 младоженени двойки, проследено в продължение на 8 години, показа, че съпрузите, които приемат влиянието на жените си още в първите месеци на брака, имат по-щастливи бракове и е по-малко вероятно да се разведат от мъжете, които се съпротивляват на влиянието на техните съпруги. Статистически погледнато, когато мъжът не е готов да сподели властта с партньора си, има 81% шанс бракът да не е успешен, а само – разрушителен.
Разбира се, също толкова важно е жените да уважават съпрузите си, но изследванията показват, че повечето жени, дори в нестабилни бракове, вече го правят. Това не означава, че те никога не се ядосват на съпрузите си, а че са по-склонни да позволят на съпрузите си да влияят върху решенията им, като вземат предвид техните чувства и мнения. Често обаче мъжете не са готови да отвърнат със същото.
Изследването на Готман не показа, че мъжете трябва да се откажат от влиянието си и да позволят на жените да управляват над тях, а че щастливите и стабилни бракове са тези, в които съпрузите уважават жените си и не се съпротивляват на споделянето на властта и съвместното вземане на решения.
В много случаи мъжете, които се съпротивляват на влиянието на жените си, не го осъзнават. Пример за това е софтуерният инженер Дейвид, който вярва, че той и съпругата му вземат решения заедно и споделят властта в брака си. Това обаче не е така, когато погледнете какво се случва в дома им.
Една вечер Дейвид каза на жена си Марта, че ще трябва да работи до късно в четвъртък. Марта му напомни, че майка й ще дойде на гости в петък и че разчита на него да й помогне да почисти къщата и да подготви стаята за гости. – Сърдих ти се – каза Марта, – не помниш ли, че майка ми идва? Защо не можете да промените графика си на работа?”. „Защо не се сети, че трябва да завърша голям проект? Няма начин да правя промени в графика.
Трябва да работя – и може дори да работя цял уикенд“, отговори ядосано Дейвид. Вместо да намали негативния ефект по време на конфликта, като приеме влиянието, Дейвид го увеличи, като зае отбранителна позиция и вместо да отговори на оплакването на Марта, той контрира със своята забележка: Защо тя не си спомни графика му. След това той я заплаши, като добави, че може да се наложи да работи дори повече, отколкото каза по-рано. Марта се вбеси. Тя го обиди, като го нарече с различни имена и напусна ядосана стаята. Дейвид се чувстваше като жертва.
Струваше му се, че гневът й идва от нищото, както обикновено. Сърцето му биеше бързо и усещаше натиск в главата си. Той искаше да избяга от несправедливото и неразумно отношение на жена си. Не беше в настроение за компромис. Почувствал се като жертва, той взе една бира и пусна телевизора. Когато Марта се върна в стаята с желание да говори, той просто не й обърна внимание. Когато тя започна да плаче, той излезе от стаята и каза, че си ляга рано. Споменатият конфликт има няколко виновника.
Рязкото начало на разговора на Мартин не помогна на Дейвид да бъде готов за компромис. Реакцията на Марта обаче има своята история. Майка й живее в Канада и се виждат рядко. Марта планираше това посещение от месец и беше казала на Дейвид много пъти колко е щастлива, че може да покаже на майка си новата им къща. Когато Дейвид каза, че трябва да работи до късно, игнорирайки посещението на майката на Марта, на Марта стана ясно, че Дейвид е забравил. Ако не беше забравил, това беше толкова маловажно за него, че се замисли да промени графика си.
Той взе решението, без да го обсъди с Марта. Когато се случват тези дискусии, има толкова много обвинения, че е трудно да се определи какво причинява конфликта. В случая с Марта и Дейвид обаче основният проблем е нежеланието му да приеме влиянието на жената – когато тя стане негативна и направи забележка като „Ядосвам ти се“, Дейвид реагира, като влошава или засилва негативния ефект.
Помислете колко различно щяха да се почувстват Марта и Дейвид, ако вместо да се защити, Дейвид се беше извинил на Марта и обяснил, че е толкова зает с работа, че напълно е забравил за посещението на майка й. Или че след това Дейвид се е опитал да оправи ситуацията. Можеше да слуша без възражения или заплахи, което щеше да помогне на Марта да се успокои. По-късно те биха могли да се опитат да намерят решение на проблема заедно.
Може би Дейвид можеше да й помогне да почисти къщата същата вечер и да остане по-дълго на работа през уикенда. Приемането на влияние не означава, че човек никога няма да изразява негативни чувства към партньора си. Браковете могат да преживеят много прояви на гняв, критика и критика. Проблемът възниква, когато съпругът, както в случая с Давид, отговаря на недоволството на съпругата с по-голяма негативност (викове, обиди, обвинения и други подобни).
Съпругите на съпрузи, които не приемат влияние, са склонни, като Марта, да бъдат груби със съпрузите си, когато започнат дискусия или спор. Откритостта за влияние е много важна в отношенията, както между съпрузи, така и между родители и деца или приятели и колеги.
Отвореността за влияние в допълнение към уважението и равенството изисква притежаването на характеристики на емоционална интелигентност като емпатия или способност да се поставите на мястото на друг човек.
Въпреки че някои се позовават на библейски текстове, за да обяснят контрола си над брака и брачния си партньор, Божият план в сътворението обезсърчава подобно отношение.
Според Библията и мъжът, и жената са създадени на шестия ден като върхът на материалното творение (Битие 1:26, 27). И двамата са създадени „по Божия образ“ (Битие 1:26, 27) и на двамата е дадена ролята на настойници на земята, нейните създания и ресурси (Битие 1:26). Във втора глава на Битие 1, установяването на институцията на брака и създаването на човека като социално същество, създадено за взаимоотношения, следва след като човек даде имена на други същества.
Божието заключение, че „не е добре човек да бъде сам“ (Битие 2:18) и сътворението на Ева изглежда показват, че човекът не може да задоволи своите социални нужди по отношение на по-низши същества като животни, нито на по-висши същества като ангели и Бог.
Жената е създадена като човек, който е равен на мъжа, който няма да властва над него или да му се подчинява. Някои от коментаторите са съгласни, че създаването на Ева от реброто на Адам показва нежната връзка, която трябва да съществува между първата двойка и че Ева не е създадена, за да контролира Адам или да бъде по-ниска от него, а да стои до него като негов равен .
Въпреки че появата на греха според Библията наруши човешките взаимоотношения с Бог, както и един с друг, съветите в Новия завет също насърчават откритост за влияние, взаимно уважение и изслушване (Ефесяни 5:21; 1 Петър 5:5) .
