Веднъж един мъж отишъл в бръснарницата да си подстриже косата и да подстриже брадата си. Когато бръснарят започна да върши работата си, те започнаха да говорят за много неща и различни теми.
Когато в един момент засегнаха темата за Бог, бръснарят каза: „Аз не вярвам, че Бог съществува“.
„Защо казваш това?“ – попита мъжът.
„Е, просто трябва да излезете на улицата, за да разберете, че Бог не съществува. Кажете ми, ако Бог съществува, защо има толкова много болни…? Защо има изоставени деца? Ако Бог съществуваше, нямаше да има страдание или болка. Не мога да си представя милостив Бог, който би позволил всички тези неща.
Човекът се замисли за момент, но не отговори, защото не искаше да започва дискусия. Когато бръснарят свърши работата си, мъжът излезе от салона.
Веднага след като излезе от бръснарницата, той видя на улицата мъж с дълга, лепкава, мръсна коса и дълга, разрошена брада. Изглеждаше мръсен и занемарен.
Човекът се обърна и се върна в бръснарницата и каза на бръснаря: „Знаете ли какво? Бръснари няма“.
– Как можеш да кажеш това? – попита бръснарят изненадан.
„Тук съм и съм бръснар. Сега работих върху теб!“
„Не!“ – възкликна мъжът. „Бръснарите не съществуват, защото ако съществуваха, нямаше да има хора, които минават по улицата с дълги коси и разрошени бради, като този човек там.“
„Има бръснари, аз съм тук! Просто тези хора не идват при мен.“
— Да, казахте го много хубаво. каза мъжът с усмивка и продължи пътя си.
