Хората влизат в живота ви, често много внезапно, но с почти същата изненада го напускат. За някои много съжалявате, защото сте мислили, че няма да дойде денят, в който вече няма да се мотаете.
Но Това всъщност не е краят на света.
Те вече не са част от живота ви и трябва да възприемате това като нещо добро. Ако си струваше, щеше да издържи. С напредване на възрастта допускате все по-малко хора в живота си.
Ето защо е напълно нормално
Колкото по-остаряваш, толкова по-малко желаеш да търпиш определени неща
Когато си млад, често имаш желание да бъдеш приятел с всички. Твърде много ви притеснява, какво мислят другите за вас. Може да сте направили някои неща, които вероятно не бихте се осмелили да направите на тази възраст, само за да може някой да ви приеме.
Въпреки това, това също имаше влияние върху създаването на лоши приятелства. Тогава не сте разбирали предупредителните знаци или не сте били много добри в разпознаването, че другите ви „настъпват“.
Докато ставаше по-зрял, ти беше все по-малко склонен да търпиш определени неща. Нямате време за незрели глупости, дори ако това означава, че няма да видите хората, с които сте прекарвали много време.
Предпочитате да прекарвате време сами, отколкото с някой, който ви кара да се чувствате самотни.
Колкото по-възрастен ставаш, толкова по-малко се интересуваш от нови приятели
Достигнахте момент, в който намирането на нови приятели и поддържането на нови приятелства вече не е в списъка ви с приоритети. Нито близо. Вече изкристализира кои са хората, които винаги са до теб.
Това обаче не означава, че не сте дружелюбен човек. Говорите с хора, излизате с тях, правите различни забавни дейности с тях, но не ги допускате до себе си. Не им доверяваш тайните си.
Не им позволяваш да видят, когато си уязвим.
Отдавна сте преминали точката, в която имате нужда от нов най-добър приятел. Дори и да не сте в добри отношения с приятеля, когото сте смятали за най-добрия си приятел, просто вече не ви пука.
Не, не сте песимист или депресиран. Просто нямате време за това, защото така сте решили. И това е напълно в реда на нещата.
С течение на времето, вярваш по-малко на хората
Бяхте изумени да видите колко лесно хората ви напускат. Хора, които сте смятали за качествени и винаги ще бъдат до вас. Освен това беше жесток начин да си отвориш очите.
Затова стана по-силен. Поради това имате толкова дебел слой кожа, че дори вече няма значение какво мислят другите за вас. Най-добрите хора все още са с вас и вие уважавате тяхното мнение, както и вашето.
Те имат значение. Всички останали… Е, за щастие си тръгнаха.
Колкото повече остарявате, толкова по-малко желаете да поставяте другите пред себе си
Когато спрете да се тревожите за другите хора и започнете да обичате себе си, тогава нещата започват да се променят и то към по-добро.
Спираш да правиш неща, за да угодиш на другите, и правиш неща, за да угодиш на себе си. Много приятелства са се „скъсали“ поради този прост факт.
След като спрете да позволявате на другите да се отнасят с вас по лош начин (например да сте наоколо само когато им е удобно), тогава доброто мнозинство осъзнава, че вече не сте полезни.
Започвате да се усъвършенствате. Отвътре. По всички възможни начини. Вие ставате човек, който наистина знае какво иска.
И това не са хора, които ще ви пречат на всяка крачка и ще ви експлоатират по всякакъв възможен начин.
