Каква е нашата реч днес? Обръщаме малко внимание на тона, който говорим, на думите, които казваме. Използвайки лоши и мръсни думи, сякаш сме забравили какво е благородна и възвишена реч.
Но това не е само доказателство за нашето невежество и деградация на съзнанието. Не се ли забелязва, че когато говорим лоши и мръсни думи – в нас не се разлива мир и щастие? Случва се точно обратното. Даваме шанс на негативната енергия да се прояви и след това се чудим защо трябва да пием хапчета за главоболие толкова често.
Има обаче пряка връзка между ума и речта. Ако умът е здрав, речта е достойна.
Здравият ум винаги е позитивен. Имайки такъв ум, ние не говорим за грешките на другите, не критикуваме, не изразяваме оплаквания и не се оплакваме от съдбата.
Когато тонът на речта е спокоен и приятелски настроен, всеки естествено е много щастлив да общува с такъв човек, докато говоренето с гняв е признак на слабост на душата.
Според статистиката 90% от всички кавги и конфликти възникват, защото казваме нещо лошо за някого. Всички трябва да се научим да говорим по приятен, благороден начин, контролирайки речта си. У нас човек, който не може да контролира речта си, се смята за примитивен, дори глупав.
Отдавна е забелязано, че придобиваме качествата на този човек, за когото мислим и говорим, следователно, говорейки лошо за някого, ние всъщност отразяваме отрицателните качества на този човек в себе си.
Когато хвалим някого, ние отразяваме неговите добри качества. Следователно мисленето за Бог и говоренето за него е най-лесният начин за придобиване на божествени качества.
Обърнете внимание, че колкото повече егоизъм, завист и злоба има в нас, толкова по-трудно ни е да говорим добре за някого.
Колкото по-груба е речта ни, толкова по-малко сме в хармония и толкова по-трудно получаваме уроците от живота. Една от причините днес да се уморяваме бързо и да не вършим малко е, че говорим много.
Трябва да поговорим малко, спокойно, търпеливо и благородно. По този начин можете да спестите време и енергия.
Важно е да се научите да проверявате речта си. Казал си нещо и си обидил човек, а после се оправдаваш: „Казах го без връзка… не съм искал да те обидя…“. Такъв език трябва да се промени. В думите трябва да има същност – такива думи имат сила.
