„Познавам двойки, които живеят заедно от 30 години. Те спят в отделни стаи, прекарват деня всеки сам, а когато се озоват в една стая за повече от два часа, се карат и се обиждат сериозно, докато не вдигнат ръце.
Но те се обичат, или поне така казват.
С жена ми винаги се държим за ръце, иначе се удряме – Данило Арленги
Познавам много двойки като тази: хора, разделени по душа, които все още споделят един покрив и които смятат, че това е животът на нормалната двойка:
„Нормален“ живот – като постоянни битки, предателства, словесно насилие и необуздано, нещастие, което прониква живота си в продължение на години и като горски пожар се разпространява в живота на хората около тях, включително деца.
Но какво кара една двойка да се заключи в нестабилен брак/връзка?
Кои са причините, които ги карат да пожертват щастието си и да предпочетат да продължат да страдат „вечно“, вместо да се разделят и да започнат нов живот?
Ето няколко причини, които насърчават двойките да НЕ се разделят и да живеят нещастно завинаги:
„Докато смъртта ни раздели“
За щастие, тежестта на това обещание бавно избледнява, но е имало шанса да посее своето нещастие с течение на времето; особено в по-религиозните семейства, където раздялата и разводът се смятаха за голям срам и трябваше да се избягват на всяка цена.
Но факт е, че чувството, че смъртта е единственото възможно освобождаване от нещастен съюз, може да доведе до такова състояние на напрежение и дискомфорт, че да доведе до необмислени действия, а в най-тежките случаи до домашно насилие, самоубийство и убийство. „Смърт“, наистина.
Бракът/връзката трябва да се основава на любовта, така че би било по-разумно да я разглеждаме като единствения наистина важен фактор в една двойка, защото любовта е нейното туптящо сърце.
И ако сърцето спре да бие, няма смисъл да се тревожите: няма какво повече да правите.
Бракът не трябва да продължава до погребението на един от двамата партньори, а докато има желание между тях да се отдадат на двойката, докато има любов. „Докато продължавам да те обичам“ определено би звучало по-мъдро.
Икономическа зависимост
Икономическата зависимост е една от основните причини за нещастието на двойките: в продължение на векове много жени остават затворени до смъртта си в бракове, които щяха да разтрогнат, ако само имаха финансовите средства да живеят независим живот.
За съжаление, несигурността и дискриминацията в света на бизнеса, на които жените все още са изложени – много компании не виждат жените с деца или жените в репродуктивна възраст като добра „инвестиция“ – принуждава много жени да стиснат зъби и да се откажат от свободата си.
От друга страна, мъжете също са изправени пред разходи в случай на развод, които са трудни за посрещане и които биха ги поставили в определено състояние на несигурност, поради което много двойки, за да избегнат тези големи финансови проблеми, предпочитат да оставят настрана идеята за разделяне, което би им позволило да живеят в по-здравословен климат.
Може ли да живеем отделно в една къща? Да, стига да уважавате пространствата един на друг, да им позволите и да си позволите да започнете нов живот отново.
Садомазохистки възел
Този тип двойка е изключително токсичен, защото се основава на невротичен баланс: от една страна има дълбоко несигурна и обезценена личност, която търси някой, който е в състояние да „поддържа“ това нейно състояние, а от друга ръка, има човек, който търси плячка, жертва, способен да устои на лавина от негодувание, гняв и разочарование, които чувства вътре и се опитва да се отърве от тях.
Фрази като „Страдам заради това, но искам само него/нея“, „Не мога да го/я оставя, сигурен съм, че ще се промени“ са често срещани в дискусии между приятели/роднини, които в лицето на очевидно страдание, „плячка“ на човека пред тях, те не могат да не поклатят глави и заровят ръце в косите си.
Любовта няма нищо общо с това: такава двойка е двойка, обединена от болка, от вътрешно страдание, което се отразява в единия и в другия и което се опитва да намери баланс между тези игри на огледала.
Става дума за двойки, в които единият от двамата партньори търпи малтретиране и насилие и не може да си тръгне, защото „обича“ другия. Това не е любов: това е болест.
И двамата се нуждаят от помощ, за да се измъкнат от него.
Оставаме заедно заради децата
Много нещастни двойки, понякога много нефункциониращи, остават заедно в името на децата, за да им попречат да растат с „проблеми“.
Нека незабавно разсеем един мит: едно дете не расте с проблеми, защото родителите му са разделени, а защото вижда родителите си, дълбоко нещастни, в безмилостна война, защото расте в дисфункционална, токсична среда, където негодувание и насилие надделява вербално, а не любовта.
Самото присъствие на родителите не е достатъчно, за да расте добре детето: то се нуждае от любов и здравословна среда за развитие. Ако родителите му са твърде заети да се карат помежду си, те няма да могат да се съсредоточат върху детето си, за да го подкрепят в израстването му и да му помогнат да се изправи и да разреши проблемите си, защото ще бъдат заети със собствените си проблеми.
Ако децата ви растат в среда, характеризираща се с ежедневни битки, викове, блъскане на врати, приглушени плачове в полунощ, счупени чинии и словесно и физическо насилие, помислете добре за децата си: по-добре ли е да ги оставите да растат в спокойна среда с разделени родители или продължавате да ги принуждавате да търпят вашите разочарования и неспособността ви да живеете мирно заедно?
Страх от самота
Последните двойки, които остават нещастни завинаги, са тези, в които оставате заедно, за да не сте сами, дори ако в действителност вече сте: любовта, заедността и желанието да сте заедно отдавна са изчезнали, вече не ги споделяте, остават под един покрив по навик, като двама прости съквартиранти, за да не остарее сама.
Не можем да живеем задоволителен живот, затворени в собствените си страхове и рани от детството: наша отговорност е да се посветим на излекуването на тези вътрешни рани, които рискуват да компрометират нашето съществуване или още по-лошо, да бъдат предадени на децата ни чрез нашето поведение.
Тези взаимоотношения не се основават на любов, а на страх и вътрешни рани; затова с годините възникват някои проблеми и нещастието набира скорост: двойката се разпада, защото основите й са твърде крехки, за да издържат тежестта на два страдалчески живота.
Въпреки това, като работите сериозно върху себе си, е възможно да се отървете от тези камъни, които натоварват двойката и да си дадете възможност да започнете отначало, да преоткриете себе си и другия, а ако не се получи, ще можете да обърнете страницата с повече бодрост и се отворете за нов живот, ново приключение.
