Това, което имаме, надхвърля езика. Между нас дори мълчанието е необикновено.
„Хората смятат, че сродната душа е някой, който е перфектният партньор за нас и това е, което всеки иска. Но истинската сродна душа е огледало, човек, който ви показва всичко, което ви спира, човек, който ви позволява да забележите себе си, за да можете да промените собствения си живот.“ – Елизабет Гилбърт
Колкото и да се опитвате, няма начин да се разделите със сродната си душа. Всичко се случва с едно мигване, в един обикновен ден, без да сме напълно наясно, че този ден идва и всъщност променя целия ход на живота ни.
В един момент живеехме обикновен живот, а в следващия той се обърна с главата надолу от прилив на енергия, промяна във вибрацията, от среща със сродна душа.
Може би сме се натъкнали на този човек един дъждовен ден в кафене или може би колата ни се е повредила и той е дошъл да ни помогне. Или може би просто внезапно сме отворили очи и сме видели някого, когото познаваме от дълго време, в съвсем нова светлина.
Няма значение как всъщност се е случило, но важното е, че този човек се появи в живота ни. Тя се появи внезапно и всичко беше същото и в същото време се промени.
Бяхме привлечени от този човек като молец към пламък, нямаше значение защо, нямаше значение дали има пречка, всичко, което знаехме, беше, че трябва да сме около този човек – тази душа, която по някакъв начин говори с нашата душа по различен начин от всеки друг.
Така че паднахме или се сблъскахме, като хиляди падащи звезди, усетихме тази връзка, целостта, която идва от обединяването с душа, с която сме споделяли много животи.
Усетихме връзката на нашите хармонизирани мисли, дълбочината на нашите емоции, висотата на нашата духовност. Никога не е било под въпрос дали искаме да сме заедно. Въпреки това, както често научаваме през годините, любовта никога не е толкова проста и не винаги стигаме до сродна душа.
Така че ние се борихме срещу тази връзка, борихме се и я погребахме. Ние се отдалечихме или може би нашата сродна душа ни напусна, оставяйки ни под среднощната луна, докато снежинките падаха върху нас.
Но дори няма значение кой си отиде, защото и двамата почувствахме разрез в душите си – души, които бяха идеално подредени в една точка. И тогава се заехме с живота си.
Намерихме щастие в ежедневните моменти, които донесоха любов в сърцата ни, но колкото и да бяхме заети или разсеяни, беше необходим само момент, за да успокоим умовете си и да осъзнаем, че все още можем да почувстваме сродната си душа.
Тя все още се задържаше в димните ръбове на нашето съзнание, с онази примамлива връзка, която, колкото и да беше трудна, никога не се чувстваше грешна. Това беше огнен пламък, който никога не очаквахме да продължи да гори.
И той просто винаги е там.
Нямаше значение къде пътуваме, кого още обичаме или на кого сме позволили да ни обича – тази сродна душа все още е там. Докосването й създава пламък върху кожата ни, устните й оставят следа в душата ни.
Душите ни оставиха своя отпечатък една върху друга и никога не е имало вариант да се върнем назад, да се преструваме, че нищо от това никога не е съществувало.
И така се събирахме и разделяхме по-често от фазите на Луната, макар и също толкова блестящо.
Правихме любов и избягахме; споделяхме тайните си и след това се преструвахме, че няма нищо особено в начина, по който говорим. Посмяхме се и решихме да забравим всичко.
И дори след толкова време, всички рани, които все още трябва да заздравеят, все още не са свършили работата си – ние не сме открили целта, с която нашата сродна душа е дошла в живота ни.
Така че, въпреки че сме изброили всички причини, поради които не трябва да обичаме, ние все още обичаме. Отново и отново. Въпреки илюзията за времето и разпадането на собствената ни човечност, ние все още сме привлечени от нашата сродна душа, тази, която се появи в живота ни и промени всичко.
Може би най-накрая ще се откажем от опитите да се разделим.
Може би ще се предадем на тази връзка, която никога не сме успели да дефинираме и назовем, може би просто ще приемем тази любов такава, каквато е – дар и част от нашата божествена цел.
Защото реалността е следната: колкото и да се опитваме, просто не можем да се разделим със сродната си душа.
„Сродна душа е някой, който има ключалки, които съвпадат с нашите ключове, и ключове, които съвпадат с нашите ключалки. Когато се чувстваме достатъчно сигурни, за да отворим ключалките, можем да бъдем напълно това, което сме. Можем да бъдем обичани заради това, което сме, а не заради това, за което се представяме. Всеки разкрива най-добрата част от другия. Дори ако всичко останало се обърка около нас, с този човек сме в безопасност в собствения си рай.“ – Ричард Бах
