Понякога има трудни моменти, дистанция или дори раздяла, но и това е необходимо, за да осъзнаеш любовта. Понякога трябва да се дистанцираш от себе си дори от любимия човек, за да разбереш по-добре себе си, да разбереш истинските ценности и да бъдеш самодостатъчен за тези, които обичаш.
Знаем ли какво е любов? Под нейното име поставяме всякакви емоционални усещания и състояния, от страст, влюбване и дори болка. И тогава си мислим, че обичаме и че това са имената на истинската любов.
И живеем под тази хипноза, така че когато мъглата се вдигне, се сблъскваме с реалността и се разпадаме на парчета.
Любовта не е болка. Любовта не е мимолетно увлечение. Любовта не е секс. Любовта не е драма.
Какво е любов? Любовта е уважение.
Уважавам мнението ти, въпреки че не съм съгласен с него нали. Чувам твоята истина, въпреки че може да не е моята истина. Опитвам се да координирам и подкрепям в слабите места, защото ни е грижа да се поддържаме, защото си заслужаваме.
Няма да те нараня нарочно. Няма да те контролирам, защото контролът е израз на моята слабост. Уважавам теб, твоите възгледи, твоите решения, твоите тайни, при едно условие – те да не ме застрашават.
Уважавам твоите слабости и моменти на слабост. Тук съм.
Любовта е присъствие.
Тук съм, защото те обичам и не се предавам, дори когато предпочитам да избягам и да заровя главата си в пясъка. И тогава, когато ме боли, защото се чувствам наранен. И тогава, когато ми се струва, че всичко се разпада.
Твоето благополучие е важно за мен, точно както моето собствено.
Тук съм, защото те обичам.
Любовта е доверие.
Вярвам в това, което ми казваш. Ценя честността, не те нападам, когато говориш истината, колкото и болезнена да е тя. Нямам нужда от други, когато съм с теб. Нямам нужда от чужди харесвания, комплименти и потвърждения. Знам какво струвам, знам колко струваш ти, знам колко струваме и правя всичко, за да го запазя.
И когато те няма, когато не отговаряш на телефона ми, знам, че не можеш да говориш, знам, че ще се свържеш с мен. Любовта е привличане.
Харесва ми начина, по който говориш, харесва ми начина, по който ми приготвяш любимото ми ястие. Харесва ми как ме държиш в ръцете си и топлината се разлива из тялото ми. Обичам ръката ти в моята, когато пръстите ни спонтанно се преплитат. Харесвам усмивката ти, очите ти са пълни със светлина, когато ме гледаш.
Любовта е свобода.
Дори понякога когато съгрешиш аз ще ти простя. Понякога трябва да се дистанцираш от себе си и от мен, за да разбереш по-добре себе си, да разбереш истинските ценности и да бъдеш по-добър човек за себе си и за тези, които обичаш.
Любовта е даване и получаване.
Реципрочността е необходима, този постоянен поток от даване и получаване. Тази готовност да се отворя без страх и да говоря честно за това, което чувствам. Позволява ми да разпозная твоя език на любовта и да го приема без съмнение, защото знам, че заслужавам да бъда обичан, защото вярвам в добрите ти намерения.
И знам, че не мога винаги да бъда там в пълнотата си. Понякога има трудни моменти, усещане за дистанция и раздяла, но и това е необходимо, за да оцелея.
