В болката, в разбиването на нашата сигурност и в объркването, което всяка криза носи със себе си, можем да станем свидетели на 2 вида реакции: можем да оставим събитията да ни унищожат или можем да ги яздим като сърфист вълни.
В първия случай ставаме слуги на страховете си, но ако решим да използваме приливната вълна, която е в нас, се появява вътрешна сила, която не сме предполагали, че притежаваме.
Кризата не трябва да се премахва, а да се преодолява. Това е единственият начин да се развържат възли, да се вземат решения, да се инициират промени.
Дойде време да се освободим от всички предразсъдъци, свързани с болката от криза: тя не е лош късмет, нещастие само по себе си или провал, а възможност за растеж, обогатяване, себепознание.
Тя може да бъде истинска благословия за всеки човек, защото именно тя носи напредък. Творчеството се ражда от болката, както денят се ражда от тъмната нощ. В криза се раждат изобретателността, откритията и страхотните стратегии. – Алберт Айнщайн
Приписването на вината на себе си или на другите за раждането на криза е само начин да избягаме от смисъла, който всяка криза носи със себе си и иска да ни донесе. Това, което сме призовани да направим в лицето на болката, дезориентацията и объркването, е най-накрая да отворим вътрешните си очи. Да знаете как да видите възможност за промяна.
Не е лесно да се събудим от обичайната рутина на живота и да променим гледната точка и начина на мислене, но кризата идва именно за да ни помогне в това. Ако успеем да се освободим от извиненията, предразсъдъците, страховете и защитите, можем да видим пътя, показан от самата криза.
В болката, в разбиването на нашата сигурност и в объркването, което всяка криза носи със себе си, можем да станем свидетели на два вида реакции: можем да оставим събитията да ни унищожат или можем да ги яздим като сърфист с вълни. В първия случай ставаме слуги на страховете си.
Ако решим да използваме приливната вълна, която е в нас, се появява вътрешна сила, която не сме предполагали, че притежаваме.
Това е специална сила, която се появява само в моменти на тежка криза. Това е нашата награда за болката, че избрахме да живеем градивно, а не разрушително. Това е толкова мощна енергия, че ни прави особено жизнени, будни, решителни.
Да се изправиш пред криза по този начин означава да събудиш интуицията си, да се довериш на живота, да разчиташ на творчеството, да вярваш, че всичко е продиктувано от божествения господар.
Така разбираме, че кризата винаги носи със себе си глътка свеж въздух, кани ни да отрежем вече изсъхналите клони, кара ни да пуснем това, което вече няма смисъл да остава. Това е фундаментална стъпка, която предхожда всяка промяна.
Кризата ни събужда, раздвижва ни, призовава ни да ни покаже нашите съкровища. Нека вече не го смятаме за неудобство. Нашият вътрешен огън иска да избухне!
