Много възрастни правят тази грешка…Както гласи английската поговорка: „Не отглеждайте деца – те пак ще бъдат като вас. Образовайте се…“
Наскоро в един супермаркет наблюдавах истерично дете, което настояваше майка му и баща му да му купят някаква играчка, момчето падна на колене на пода, тичаше наоколо, крещейки, че не може да отиде никъде без играчка. И също така често виждам как някои деца помагат на родителите си, бутат количката и послушно слагат там само най-необходимите неща, държат се нормално и не вдигат шум.
И започнах да мисля защо се случва това?
Те са деца, всеки иска да играе, да се забавлява и разбира се, ще се зарадва на играчка. Но някои са послушни и се държат прилично, докато други не се притесняват да избухнат с писъци и сълзи на всяко обществено място.
Всичко ли е заради образованието? Дали за някои деца се грижат родители, а за други не? Първият в горната ситуация е развален, но вторият не е?
Не винаги е така. Защото и в двата случая може би децата отиват в детска градина или училище, където ги учат на обноски, вкъщи им обясняват как и къде да се държат.
Но много често родителите могат да направят една важна грешка, която следващата притча обяснява много добре.
Един ден при мъдреца дошла жена с малкия си син.
– Учителю, синът ми яде твърде много сладкиши. Моля, кажете му да спре да яде сладкиши. Всички знаем, че си много мъдър и синът ти определено ще те послуша.
Мъдрецът не казал нищо на момчето, но казал на майка му, че трябва да дойдат отново при него след седмица.
Жената се учудила, но послушала стареца.
Той и синът му дойдоха точно след седмица със същата молба. Но мъдрият учител направи същото като миналия път. Каза ми да се върна след една седмица.
Това и направиха. Нищо не се промени, детето продължи да яде много сладкиши.
Когато жената заведе сина си при мъдреца за трети път, той накрая каза на момчето:
— Не яжте много сладко, това е много вредно за вашето здраве. Аз самият не ям сладко.
Момчето се съгласило.
– Добре, учителю, ще направя като теб и ще откажа сладките. Много си мъдър.
Майката на момчето попитала мъдреца защо не може да каже толкова прости думи на сина й веднага, когато дойдоха за първи път.
Мъдрецът отговорил:
– Факт е, че аз самият обичам сладко. И не можех да посъветвам момчето ви, за нещо което не правя и аз. Ще бъдат само думи. И тогава не можех да кажа, че и аз не ям сладки. Би било измама. Реших да спра да ям сладко, мислех, че една седмица ще ми стигне за това. Но грешах. Отне ми две седмици, за да се откажа напълно от любимите си сладки.
Разберете скъпи родители: Не можем да съветваме никого за нищо, докато не преминем през това сами. Можете да учите децата си, само чрез пример. Думите не значат нищо.
