Ошо казва: „Когато изпитваш тъга, не бягай от нея – бъди тъжен докрай!
Когато се чувствате тъжни, бъдете тъжни докрай. Не се опитвайте да избягате от тъгата – позволете ѝ, сътрудничете ѝ. Нека тя се разтопи във вас и вие се разтопете в нея. Станете едно с нея. Бъдете наистина тъжни: без съпротива, без конфликт, без борба.
Когато късметът дойде при вас, бъдете щастливи: танцувайте, радвайте се. Когато щастието дойде, не се опитвайте да се вкопчите в него. Не казвайте, че то трябва да остане винаги и завинаги – така ще ви липсва.
Когато тъгата те сполети, не казвай: „Не идвай при мен“ или: „Ако вече си тук, моля, тръгни си възможно най-скоро.“ Така ще ти липсва.
Тъгата дава дълбочина. Щастието дава височина. Мъката пуска корени. Щастието дава клони. Щастието е като дърво, което отива в рая, а тъгата е като корени, които се спускат в недрата на земята.
И двете са необходими и колкото по-високо се издига дървото, толкова по-дълбоко отива в същото време. Колкото по-голямо е дървото, толкова по-големи ще бъдат корените му. Всъщност всичко е пропорционално. Това е истинският баланс.
Ошо
