Когато обичаш от душа, колкото и болка да изпитваш, колко и разкъсани да са вените ти, колко и дрезгав да е гласът ти от ридания, ти не знаеш как да желаеш зло върху друго същество.
И не защото си красив и морален, а защото Душата е тази, която не знае да мрази.
Понякога отваряме очите си за страданието. Миговете време бият напразно в ръцете ни. Имаме чувството, че кожата ни се напуква. Натискът в гърдите се разлива върху цялото ни същество. Сякаш се давим в вик.
Понякога даваме на страданието твърде много място, за да ни завладее. Понякога оставяме нещастието да ни стане водач. Единствената дестинация и единственият път, по който не ни изпрати Любовта.
Наблюдавайки заобикалящата ме среда и работейки с хора, наблюдавайки себе си, забелязах, че хората толкова рядко и толкова малко могат да обичат от душата. Много от любовите, които срещаш, за които говориш, дори тези, които чувстваш, всъщност не са.
За да стане Любовта част от нас, тя трябва да има свободен път. Да се отвориш за друго същество винаги е потенциална опасност по пътя към нараняването, но да изпиташ любов означава да й се отдадеш напълно.
И е съвсем нормално, поради материализацията на физическия свят, в който живеем и несъвместимостта на физическото и духовното измерение на колектива, хората да бъдат наранявани всеки ден именно чрез преживяванията на Любовта.
Колко пъти ви се е случвало да слушате как след разпадане на емоционална връзка или емоционално нараняване, хората изведнъж казват груби думи, обвиняват партньорите си, обвиняват ги за страданието си и ги характеризират като източник на болка.
Много често следват проклятия, желание за отмъщение, желание за връщане на всички лоши неща, които са направили, желание за страдание и дори желание за смърт. Създават се силна омраза, отвращение и голямо отвращение. Тези думи, разбира се, почти винаги са последвани от: „Обичах и той/тя ми го върна по такъв начин.“
Проблемът е, че хората не различават любовта от Душата, от Любовта от Его.
Когато сме в състояние на Любов със себе си, ние отваряме своята необятност към другия. Ние свързваме и преплитаме нашите светове. Обединяваме се в Любовта. В тези моменти ние споделяме себе си с другите. Да живеем с духа и тялото, ума и вибрациите на други хора. Тогава как е възможно хората да плюят толкова негативно и омразно някого, с когото са споделяли себе си?
Това не е ли равно на плюене върху себе си? И тогава, в последния акт на самоунищожение, им беше позволено да нарекат всичко това Любов. Сякаш е някаква циркова опаковка, от която като от пастет се изливат различни емоции. Любовта е, но тази, която идва от Егото. И няма нищо общо с Любовта, която идва от Душата.
Когато обичаш от душа, колкото и болка да изпитваш, колко разкъсани са ти вените, колко дрезгав е гласът ти от ридания, колкото и депресиран да си на дъното на съществуването, ти не знаеш как да желаеш зло върху друго същество. И не защото си прекрасен, красив и морален, а защото Душата е тази, която не знае да мрази.
В тези моменти вие сте наясно, че Любовта не ви е причинила болка, защото тя не може да направи това. Тя не знае това. За нея е непознато. Ето защо, когато казват: Любовта боли, хората влизат в самозаблуда.
Любовта не боли. Отхвърлянето боли, лъжата боли, измамата боли, загубата боли, но всичко това не е Любов, а липсата на любов. Любовта не боли. Всичко, което не е, боли. Всяко място, където тя не е. Боли да съществуваш без нея, но тя, тя не боли. Отсъствието е това, което създава болка.
Това не ви учи на нищо и подхранва всички емоции във вас, които, когато се разсеят, създават измерението на омразата. И омразата, в крайна сметка, какво общо има тя с Любовта? Няма!
И как тогава, ако си споделил секунда, минута, час, месец, години или вечност с някого, след края на това споделяне можеш да намразиш някого, когото си обичал? Можеш, ако си обичал с егото, но ако си обичал от извора на Душата, тогава си благодарен, че в измерението на част от времето си все пак си имал възможност да почувстваш нещо.
Така че каквото и да ви е причинил другият, вие сте наясно, че това, което другите ви правят, е тяхна карма и няма нищо общо с вас – вашата карма е просто как реагирате на действията на другите хора.
А да реагирате с омраза и негативни емоции е знак, че не сте обичали.
Беше самозаблуда и измама, за да се предпазят от емоционални наранявания и точно така си ги получил.
В страх да обичаш с цялото си същество и от душата си, ти избра любовта от Егото. Не си разделил себе си, а своето „Аз” и това „Аз” знае как да създава „Стонове” от болка. Дори не осъзнавате колко. Толкова силно и всепроникващо, че само Егото може да ви унищожи.
Защото душата е изворът на Любовта и в извора на Любовта няма нищо страдащо. Ефирната светлина е това, което се разпространява към вас.
Понякога, когато затвориш очи… Виждаш този Път. Нека този път не бъде Омраза.
