Стигаш до осъзнаването, че всеки час, посветен на този човек, означава загуба на живота ти и на себе си. Всички тези усилия отиват в миналото, защото нищо не е дало плод, за да промени другата страна. Осъзнаваш, че никога не си могъл да направиш нищо по въпроса. Просто си се изоставил. И колко време е било необходимо, за да се изправиш на крака и да се възстановиш от това.И всичко е отново същото.
Доверихте си се, отворихте вратата отново и се върнахте, тоест, допуснахте този човек отново да влезе във вашето пространство, в живота ви и в сърцето ви през вашата врата. Същият този човек, който ви е разочаровал, наранил много пъти, но все пак, някак си, това беше преди.
Сега е различно .
Сега тя,той, наистина разбира, наистина се е променила, наистина няма да те нарани отново и този път това е всичко. Някак си чувстваш, че си обяснил всичко толкова пъти и сега то трябва да бъде разбрано от другата страна. И през първите няколко дни всичко е наред, въпреки че може би се заблуждаваш и си затваряш очите за това, което все още не е наред. Но толкова много искаш да се получи, че ще си затвориш очите за тези „малки“ грешки. След седмица (или няколко дни) нещата отново започват да стават странни, нещо се случва отново.
Какво става?
Всичко, което се е случвало преди, се случва. Не те виждат, не те чуват, игнорират те с мълчание, милите съобщения и обаждания спират. От това да си издигнат до небесата, стигаш до точката, в която не си достатъчно достоен дори да отговориш на съобщение. Интересът към теб спира, всички обещания се провалят, всички споразумения се променят и в един момент осъзнаваш, че отново си в цикъл на наказание и манипулация.
Преживял си го толкова много пъти, сега разпознаваш някои елементи от това друго поведение, успяваш да осъзнаеш, че бавно отново се забъркваш в кръга, от който толкова много пъти си се издигал и ти е било трудно да се възстановиш.
Отново се сблъскваш с тъга, защото болката, която този човек толкова умело знае как да докосне и отвори, е била докосната отново… болката от изоставянето, болката от недостатъчната любов, болката от раздялата и т.н. Има много вариации на болката, но факт е, че тази така наречена любов всъщност ти носи болка и само болка. Колкото и да искаш да видиш, че тук има много добро за теб, накрая осъзнаваш, че всичко това е илюзия, която сам си създал, за да ти е по-лесно да останеш в нея. Сега си по-наясно, че вече не е за теб, дори че вече не чувстваш това, което си чувствал в началото.
Всичко си отиде, волята и любовта ти да бъде по-добре са си отишли. И благодари на вселената, че вече нямаш сили да останеш и да работиш в този вид връзка. Това е хубаво място, хубаво за теб. Но копнежът, спомените, как да си тръгнеш след всичко, да се освободиш от всички тези възможности, ще изпитам ли някога отново този вид любов, толкова много въпроси, страхове и съмнения. Всичко това е нормално на това място, пълно с мимолетност.
Най-трудното е може би да си признаеш, че тук вече няма нищо, че не чувстваш това, което някога си чувствал към този човек… дори думите му вече да не те докосват както преди, вече не му вярваш, дори този повтарящ се цикъл на завръщане вече не ти дава толкова много надежда и осъзнаваш, че всичко това е илюзия.
Осъзнаваш, че не можеш да преодолееш всичко това и продължаваш напред с тон на фалшива любов от другата страна. Някой, който те наранява толкова много пъти, мисли само за себе си, докосва раните ти отново и отново, без да се интересува от това, идва и си отива според нуждите си, само говори и обещава, но е трудно да игнорираш всички тези факти толкова много, след като очите ти са се отворили.
И за да останеш в него, чакайки това начало, осъзнаваш в сърцето си, че няма смисъл, осъзнаваш, че е по-лесно да преминеш през тъга, празнота и самота, отколкото да останеш в празна връзка, лишена от теб и твоята цялост. В тази връзка имаше само този друг човек и неговите нужди… само аз, аз и аз… и когато си мислил, че малко от теб се е появило, това завръщане отново беше подтикнато от нещо, от което другата страна се нуждаеше. Преди беше трудно да чуеш това болезнено осъзнаване, но оттук е по-лесно и боли по-малко, защото вече си преживял много и си се освободил, така че виждаш по-реалистично.
Осъзнавайки, че годините не могат да бъдат върнати, всички тези години от живота ви остават безвъзвратно в миналото. Това причинява тъга, голяма тъга, която бавно се освобождавате. Стигате до осъзнаването, че всеки час, посветен на този човек, означава загуба на живота ви и на себе си. Всички тези усилия отиват в миналото, защото нищо не е дало плод, за да промени другата страна. Осъзнавате, че никога не сте могли да направите нищо по въпроса. Просто сте се изоставили. И колко възстановяване е било необходимо, за да се изправите отново на крака и да се възстановите от това.
Възможно е възстановяването все още да е в ход, все още да има работа пред теб, но много неща вече са по-лесни, чувстваш се себе си, дишаш с всичките си дробове, по-малко се страхуваш, обичаш себе си и дните си повече… а сега да захвърлиш всичко това заради един ден „любов“… няма смисъл.
Цената на тази любов е твърде висока.
Тя ти е причинила твърде много щети.
Прекарал си твърде дълго във възстановяване и възстановяване на себе си.
А завръщането към себе си означава, че обичаш себе си повече, уважаваш границите си, не позволяваш на никого да те унижава и да те прави на глупак, по-осъзнат си за чувствата си, които казват, че нещо или някой не е за теб. Всичко това е завръщане към себе си, което си градил може би от години. Тухла по тухла, докато се създаде къща, твоят вътрешен храм. И именно на този храм има врата, която затваряш плътно за този, чиито намерения не са храмът ти да процъфтява, а да се провали.
