Страда само този, който се съпротивлява на реалността! Вместо да бъдете УСТОЙЧИВИ на живота, станете ПРОВОДНИК на същия този живот! Така животът престава да бъде борба и се превръща в сътрудничество. При отсъствието ти като съпротива на живота осъзнаваш, че всъщност всичко се случва от само себе си!
Разбирате, че животът не се нуждае от надзорник, не се нуждае от контролер. Осъзнавате, че всичко, което имате, е всичко, от което наистина се нуждаете! За теб е достатъчно само да си. Тежестта на проблема зависи единствено и изключително от количеството и интензивността на съпротивата, която оказваме на нещо.
Ако погледнете в очите на което и да е живо същество, ще забележите присъствие там, което естествено и мирно почива в себе си в моментите преди умът да се активира с всичките си истории и мисловни процеси, и което се установява отново, след като умът е изчерпал всичките си запаси от мъка, хленчене и негодувание.
В този момент чрез внимателно наблюдение се стига до едно много интересно прозрение – че първоначалното състояние на всяко живо същество е мир!
Мирът е константа, която никой не може да преодолее, нещо, което е невъзможно да се прогони, нещо, към което всеки живот естествено се връща, първоначалното му състояние!
Хвърлянето на камъче в неподвижно езеро може временно да навълни или разбърка повърхността, но след като дейността спре, водата се връща в естественото си състояние на неподвижност.
Всичко винаги се връща към този мир, всичко по природа се стреми към мир.
Ще забележите, че същото се случва и във вас. Вземете близък пример от собствения си опит, ситуация, в която сте преживели голямо емоционално разсейване. Някой или нещо ви е наранило и ядосало толкова много, че плачете горчиво с пълен глас, освобождавайки огромна и привидно неконтролируема тъга и горчивина, които чувствате, че никога няма да свършат.
Плачеш и ридаеш, храниш и разпалваш болката си с разни мисли и така известно време, докато освободиш и изстискаш и последната капка мъка от себе си, докато всичко изгори.
И тогава се случва нещо интересно и революционно!
Уморени сте, чувствате се изтощени и изтощени, но в същото време сте завладени от дълбок мир, в който осъзнавате, че все още сте вие, независимо от сълзите, независимо от всички истории, които сте навъртели около себе си и с които сте се идентифицирали, независимо от цялата драма, която сте създали преди, всъщност нищо не ви се е случило, вие все още сте тук, напълно спокоен, такъв, какъвто сте били преди разстройството, и в този мир няма дилеми, няма въпроси, освен това виждаш
безполезността и безсмислието на всичките си усилия, защото накрая мирът отново възтържествува!Тогава разбираш, че в „РЕАЛНОСТТА“ няма абсолютно никакви проблеми!
Реалността е спокойна и ведра, винаги такава, каквато е! Всички проблеми възникват от вашата съпротива срещу живота и това, което е!
Реалността е недокосната, нищо не може да я смути, разочарова или нарани. Страда и страда само този, който се съпротивлява на реалността!
И знаете ли откъде идва толкова много съпротива и откъде идва цялото това безпокойство?
Извира като следствие от обикновената мисъл, като следствие от заблудата, че мирът, любовта, радостта и пълнотата, към които се стремим, са някъде извън нас във външни неща и събития!
Вашият ум постоянно иска да бъде навсякъде другаде, освен тук и сега, в този момент, защото вярва, че като такъв нещо му ЛИПСВА!
От тук се ражда страхът, че ще пропуснем нещо, че ще загубим нещо и този страх е този, който ни катапултира в полето на вечното търсене и неистовото лутане!
Цялата съпротива идва в резултат на дефиницията на ума ни за това кои ТРЯБВА да бъдем и живота, който ТРЯБВА да живеем, вместо да разпознаем кои вече сме и да приемем живота такъв, какъвто Е!
Именно тази невъзможност, тази неспособност да приемем и разпознаем КАКВОТО Е, е основният източник на страдание в живота ни!
Всички неразбирателства между хората и страданието, което изпитваме, просто произтичат от факта, че подхождаме към живота с предварително създаден, заучен набор от идеи и дефиниции за това кои сме и как нещата „трябва да бъдат“! Ние оценяваме, дефинираме и създаваме очаквания за това как трябва да се развие животът ни, за да кажем, че сме щастливи и след това сравняваме дали действителното състояние на нещата около нас отговаря на нашите очаквани идеали или не. Ако пасне, значи сме щастливи, а ако не, сме дълбоко разочаровани и нещастни!
От тук идва и фундаменталната заблуда, че сме ЖЕРТВИ НА ЖИВОТА, а всъщност сме само ЖЕРТВИ на собствения си УМ, който, съблазнен от фалшивото обещание за външно щастие, е решил да бъде нещастен цял живот!
Точно това е причината за всички горчивини и разочарования в живота, причината да се отнасяме към живота с неблагодарност и постоянно да се оплакваме, постоянно да хленчим и мрънкаме и защо никога нищо не ни харесва. „Защо трябва да правя това сега? Предпочитам да съм някъде другаде и да правя нещо друго. Всичко това е без значение и глупаво. Тогава защо ми се случва това? Защо ме сполетя тази тежка съдба?“… и стотици други подобни възражения подхранват и укрепват вярата ви, че сте жертва, защото вярвате, че нещо, това щастие и спасение се намират някъде другаде!
Затова си неспокоен, затова се надпреварваш с времето, бързаш, ядосаш се. Тук възниква невидимият и неосезаем натиск, че трябва да постигнем нещо, че трябва да „вземем живота в свои ръце“! Прекарваме времето си, влагайки огромни количества енергия, за да направим нещо, което само по себе си е невъзможно – да подчиним живота на себе си, да станем господар на живота си и да го държим под свой контрол през цялото време! Но как можеш да бъдеш господар на нещо, от което си неразделна част, нещо, от което си произлязъл? Осъзнавате, че това е само заблуда на ум, който не сте вие.
